Български порок
В душата имам си грамада.
Сърцето се задавя в кръв.
Живея със години в Ада
и стяга ме живота с връв.
Държавата потъва в блато.
Управниците ни са хич.
Търпението не е злато,
а демокрацията - кич.
А партии - една до друга.
И всяка - лакома за власт.
А Господ прави ни "услуга"
и ни зарива с пласт след пласт.
И грабят всички за последно.
И лъжат свой електорат.
А след гласуване поредно
се стига сякаш до преврат.
И нямат грижа за държава,
и нямат грижа за народ.
Че кой сега ни уважава
без корените и без род?
И сякаш няма оправия,
и няма прехода ни срок.
Къде ще фръкне таз чивия
във този български порок?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
хубав стих, ама верно с приказване нищо не се постига, само да ви напомня
