Български порок
В душата имам си грамада.
Сърцето се задавя в кръв.
Живея със години в Ада
и стяга ме живота с връв.
Държавата потъва в блато.
Управниците ни са хич.
Търпението не е злато,
а демокрацията - кич.
А партии - една до друга.
И всяка - лакома за власт.
А Господ прави ни "услуга"
и ни зарива с пласт след пласт.
И грабят всички за последно.
И лъжат свой електорат.
А след гласуване поредно
се стига сякаш до преврат.
И нямат грижа за държава,
и нямат грижа за народ.
Че кой сега ни уважава
без корените и без род?
И сякаш няма оправия,
и няма прехода ни срок.
Къде ще фръкне таз чивия
във този български порок?!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Eхейй, Мисана, много си гневен нещо
хубав стих, ама верно с приказване нищо не се постига, само да ви напомня -
Страхотно казано!
Ще фръкне, ще фръкне чивията... то всичко се връща като бумеранг.
Няма безплатен обяд на тази земя, нали знаеш?
Толкова е наболяло вече... -
Поздравление, Никола! Написал си съвсем актуално стихотворение в предверието на избори. "Български порок" - отлично заглавие. Чрез него ти визираш калпавия български народ, който позволява да го мамят с едни и същи трикове едни и същи хора. Това е позор за тази нация. Тя няма място на това красиво парче земя с божествена природа. Тя трябва да изчезне и ще изчезне. Защото е мазохистична нация. Нейният ген не е нужен на бог, защото е слаб и позорен!
Най-високата оценка от мен за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
