10 сент. 2006 г., 15:55

БЪЛГАРСКИ СОНЕТ

1.1K 0 8
Тъй както скулпторът с длетото
любовно камъка сече
и мачка майсторът тестото,
преди в пещта да го пече,
така и ти към мен си строга,
защото мислиш ми доброто,
но слагам честен кръст пред Бога,
че мила ще си с мен в леглото.
Преставай с френските фасони,
че бил съм груб. Не ми приляга
да пращам китки и бонбони,
когато шапката ме стяга.

Красива си и ти прилича
не друг, а мене да обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Цветков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Български сонет" бе включен в антологията "Шедьоври на любовния сонет" на Издателска къща "Персей" (повече информация на страницата на издателството).



  • Много си прав, честен си, а "добрите" поети това не го харесват. Те обичат идеализацията на всичко. Вярно е, че всяка жена обича жестовете на внимане, но има и такива, които предпочитат истинския човек, а не някакви травиални комплименти...Браво! Стихът ти е страхотен!
  • Браво!
  • да...много сполучлива мачо-закачка. браво!
  • Хей, поете! Здравей и поздравления! Приятно съм изненадан от това , което научавам, че имаш личен сайт и че там има още чудесни стихове!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...