Българското село
Българското село
Умира българското наше село бавно,
за жалост няма кой за него да заплаче.
А някога бе богато, многолюдно, славно,
но спомените за миналото са вече далече.
Някога тракторите и хора пееха в полето,
разораваха и засаждаха българската земя.
Сега е пуста, напукана сякаш е от мъка,
обрасла с бурени земята изпълнена с тъга.
И селото българското и то е много запустяло,
хората му стари и немощни останаха сега.
Младите избягаха далече, далече в чужбина,
да работят и припечелят там повечко пара'.
Загива то и като къщите си бавно се руши,
не може вече поминък и занаят да съхрани.
Както когато няма го духа къщата се разруши,
така и селото бавно загива, някой го унищожи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
