28 мая 2007 г., 15:00

Бълнуване

951 0 10

Среднощен сън
и тишина кънти над сивия паваж.

Кристален звън,
чаши две докосват устни във екстаз.

Звездна нощ,
голо тяло, обляно в лунна светлина.

Страстна нощ,
бяг лудешки сред бронзовата долина.

Среднощен сън,
красота танцува в мислите безкрайни.

Случаен звън
и всичко спира,
реалността прогонва сънищата тайни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна си!
    Чудесен стих,мила,Ани!
    Браво!
  • "Кристален звън,
    чаши две докосват устни във екстаз."

    Желая ти много такива "бълнувания" !!! Поздрави, Ани!!!
  • Поздрави и от мен, Ани!
    Много ми хареса!
  • Хубав,страстен и истнски!6
  • Успяваш ли? Обикновенно това е съвсем обикновен човек,но с огромно сърце.Поне в моя случай

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...