10 апр. 2011 г., 22:18

* * *

535 0 0

Пристъпвам в мрака вятърът шепти

усещания на ръба стъклени очи

не не не не не не не не не не не

отрязан е пътят назад завесата се вдига

ръжда се стича с писък по лицето на новия свят

спектакъл в който участник отново не си

минути песъчинки безгласни просмукват се нежно в прокървялото време

не не не не не не не не не не не не не

моторът заглъхва разрязал с прецизност малкия час

не помня вика изстрел бездушен

упойка за мъртви души

хирургът садист се събужда в пурпур

в ръцете му нещо тупти

въпроси изплуват над смога неми сълзи рисуват звезди

с чернило изписани устни заглушават с целувка последните думи

сянка пропада в мъртвото утре

не не не не не не не не не не не не

настояще износва тихия бог на скръбта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карлос Димостракиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...