Пристъпвам в мрака вятърът шепти

усещания на ръба стъклени очи

не не не не не не не не не не не

отрязан е пътят назад завесата се вдига

ръжда се стича с писък по лицето на новия свят

спектакъл в който участник отново не си

минути песъчинки безгласни просмукват се нежно в прокървялото време

не не не не не не не не не не не не не

моторът заглъхва разрязал с прецизност малкия час

не помня вика изстрел бездушен

упойка за мъртви души

хирургът садист се събужда в пурпур

в ръцете му нещо тупти

въпроси изплуват над смога неми сълзи рисуват звезди

с чернило изписани устни заглушават с целувка последните думи

сянка пропада в мъртвото утре

не не не не не не не не не не не не

настояще износва тихия бог на скръбта