10 abr 2011, 22:18

* * *

  Poesía
533 0 0

Пристъпвам в мрака вятърът шепти

усещания на ръба стъклени очи

не не не не не не не не не не не

отрязан е пътят назад завесата се вдига

ръжда се стича с писък по лицето на новия свят

спектакъл в който участник отново не си

минути песъчинки безгласни просмукват се нежно в прокървялото време

не не не не не не не не не не не не не

моторът заглъхва разрязал с прецизност малкия час

не помня вика изстрел бездушен

упойка за мъртви души

хирургът садист се събужда в пурпур

в ръцете му нещо тупти

въпроси изплуват над смога неми сълзи рисуват звезди

с чернило изписани устни заглушават с целувка последните думи

сянка пропада в мъртвото утре

не не не не не не не не не не не не

настояще износва тихия бог на скръбта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карлос Димостракиос Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...