4 авг. 2010 г., 12:48

# # #

1.1K 0 0

###

 

Препива въздухът от неувереност,

мираж рисува лятна мараня;

Денят заспива в свойта нерешителност,

излъган с обещания за утринта.

 

Копнежът, като непотребен лист хартия,

остава смачкан някъде в душата,

дори от себе си да можем да се скрием,

пак ще горчи в устата ни тъгата.

 

Тъй трудно ли да погледнем във очите си?

Тъй страх ли ни е от това, какво ще доловим?

Макар да ни е ясно, че всичко е обречено,

пак ще си струва с тебе да се приближим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...