# # #

###

Препива въздухът от неувереност,

мираж рисува лятна мараня;

Денят заспива в свойта нерешителност,

излъган с обещания за утринта.

Копнежът, като непотребен лист хартия,

остава смачкан някъде в душата,

дори от себе си да можем да се скрием,

пак ще горчи в устата ни тъгата.

Тъй трудно ли да погледнем във очите си?

Тъй страх ли ни е от това, какво ще доловим?

Макар да ни е ясно, че всичко е обречено,

пак ще си струва с тебе да се приближим.