8 сент. 2011 г., 20:14

* * * 

  Поэзия » Юмористическая
1276 0 15

        

          От всяко дърво става свирка, но тя често свири фалшиво

 

 

            Млади поетеси -
            на стиха метреси,
            нощно време пишат,
            през деня го бришат.

 

       Римата могъща
       не им е присъща
       в тяхните писания,
       дълги кат послания.


            Когато не драскат,
            силно ръкопляскат
            на стихове фамозни
            с мисли помпозни.


       Търсят си клакьори,
       намират пласьори
       на своите продукции,
       същински интродукции.


            По теми неясни
            с мисли многопластни,
            с думи без смисъл -
            защо ли са писали?


       В речта им немерена
       но самоуверена,
       липсва съдържание
       и ясно послание.


            В напъни игриви,
            с думички красиви,
            мисълта печално
            изчезва буквално.

 

       Бройка явно гонят
       други да догонят ...
       Броят се овцете,
       не и стиховете!


            Стихът се заражда
            и се доизгражда
            със силно желание,
            но и с дарование.


       Който го отрича,
       явно още "срича",
       явно се страхува

       мисли да римува.


            Мисли поетични,
            ясни и логични,
 

            сърцето ги ражда,
            умът ги изглажда.


       И накрая нещо
       звучащо зловещо:
       мозъкът без гънки
       е цица със плънки. 

 

 

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • vvvictor,
    Така е, но пък на жените няма да им гледаме скритите мозъци, а други работи, дето ги показват ...
  • Много ми хареса,особено последният куплет
    За съжаление пластичната хирургия е по-напреднала от мозъчната...
  • petinka67,
    ти си златна, защото ме "светна" да патентовам поантата в последните два стиха
    А ръкостискането едва го усетих ... беше толкова нежно, но истинско

    ВаняИ,
    още малко и сам ще започна да си се кефя, изчервявайки се Поздрави
  • С усмивка правдива
    и мъничко крива
    стискам ти ръката!
    Пък поантата накрая
    е истинска, защото
    си е цяло злато!
  • djudjii,
    сигурен съм, че вътрешно си ми простила за "истините" и бъдещи подобни грехове
    Колкото до поантата - фрапиращо е като четеш, но е зловещо когато си помислиш колко много мозъка са опънати и без гънки
    Смелостта е качество, което се изгражда - за някои много трудно, за други е невъзможно. А тук просто не виждам защо да не си смел - най-много да ти пишат "двойка" тези - със силиконовите мозъци. Е, и...
    Поздрав " на куб"

    Самодива,
    "абсолютно" си права, както вече е "модерно" да се говори. Но пък нали и на истините трябва да се дава гласност, не само на флашките
    Приемам поздрава с

    nininini,
    защо се усмихващ трикратно ? Нима не го знаеш много отдавна ...

    Ена,
    който го е страх от "мечки", не влиза в ... "Откровения"

    Поздрави на всички ви

  • "В напъни игриви,
    с думички красиви,
    мисълта печално
    изчезва буквално"
    и още:
    броят се овцете,
    не и стиховете!!

    Браво!Изкефи ме!Поздрав!
  • Петър, добре, че не си го направил
  • Щеше да е забавно, ако не беше вярно
    Поздрави!
  • Олеее,колко много истини накуп
    А на поантата,кое и зловещото,фрапираща е даже
    Смелчага си ти,но ме кефиш.
    Айде поздравче
  • Ена,
    последните два стиха на последния куплет смятах да ги сложа в заглавието и тогава някои от четящите щяха да се откажат да четат по-надолу, а направо щяха да ми пишат "двойка" ...
    Както и вече са го сторили навсякъде ...

    Успокоява ме мисълта, че глупаците са повече от мошениците. Иначе мошениците нямаше от какво да живеят. В същност и двете "породи" са за окайване
  • "Мисли поетични,
    ясни и логични,
    сърцето ги ражда,
    умът ги изглажда."

    Това не е за прощаване...
    А за зловещото... страх ме е дори да си помисля...
    Не ти завиждам, майсторе
  • gerrda,
    бих приел от "я-кане" да премина в "е-кане", но и двете форми все още са "валидни".
    Винаги си добре дошла !
  • "тЯхните" писания
    често са си тЕхни;
    'Па макар неясни -
    чувства и послания...

  • Eia,
    в бялите стихове няма рима, но има размер.В свободния стих няма нито рима, нито размер, но много често и в двата стила има повече поезия и красота от римуваните.
    Думата ми по-горе е за измъчените, фалшиво свирещи "поети и поеТки" , които със самочувствието на "модерни", създават една нова
    поетична категория "избеляли" стихове ...
    Колкото до поантата - дълго, дълго мислих, но на края я "пуснах", предчувствайки може би, че ще разсмея поне един "посетител"
    Приятна вечер !

    ПС Моля за извинение всички "гости".
    В десетия куплет, трети стих съм допуснал техническа грешка. Моля, вместо "явно се страхува", да се чете "силно се страхува"
  • Еее, поантата ти е страхотна! Успя да ме разсмееш, а вече си мислех, че тази вечер ще си остана тъжна.
Предложения
: ??:??