* * *
От всяко дърво става свирка, но тя често свири фалшиво
Млади поетеси -
на стиха метреси,
нощно време пишат,
през деня го бришат.
Римата могъща
не им е присъща
в тяхните писания,
дълги кат послания.
Когато не драскат,
силно ръкопляскат
на стихове фамозни
с мисли помпозни.
Търсят си клакьори,
намират пласьори
на своите продукции,
същински интродукции.
По теми неясни
с мисли многопластни,
с думи без смисъл -
защо ли са писали?
В речта им немерена
но самоуверена,
липсва съдържание
и ясно послание.
В напъни игриви,
с думички красиви,
мисълта печално
изчезва буквално.
Бройка явно гонят
други да догонят ...
Броят се овцете,
не и стиховете!
Стихът се заражда
и се доизгражда
със силно желание,
но и с дарование.
Който го отрича,
явно още "срича",
явно се страхува
мисли да римува.
Мисли поетични,
ясни и логични,
сърцето ги ражда,
умът ги изглажда.
И накрая нещо
звучащо зловещо:
мозъкът без гънки
е цица със плънки.
© Петър Петров All rights reserved.
защото ме "светна" да патентовам поантата в последните два стиха 
