Нощта...
349
0
0
Нощта идва често.
Съблича светлата си дреха…
Наобикаля двора, дърветата, къщата.
Нощта ми разрешава да я гледам.
Съблича светлата си дреха
и се отпуска на земята.
Заспива бързо…Нощта
има лунички и не сънува.
Аз съм длъжен да измислям
сънищата и. И да не я докосвам.
През нощта пиша на едно
бяло листче за себе си
и за оранжевото растение
в градината. Гледам я дълго.
Сутринта- червеният петел,
дето наш’те го заклаха,
рецитира сънищата на нощта.
И те се сбъдват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Все права защищены
