Нощта идва често.

Съблича светлата си дреха…

Наобикаля двора, дърветата, къщата.

Нощта ми разрешава да я гледам.

Съблича светлата си дреха

и се отпуска на земята.

Заспива бързо…Нощта

има лунички и не сънува.

Аз съм длъжен да измислям

сънищата и. И да не я докосвам.

През нощта пиша на едно

бяло листче за себе си

и за оранжевото растение

в градината. Гледам я дълго.

Сутринта- червеният петел,

дето наш’те го заклаха,

рецитира сънищата на нощта.

И те се сбъдват.