...

Пияна съм!
И нищо не ме интересува!
Не чувствам болка, не чувствам тъга.
Весело ми е. Добре ми е.
Алкохолът замества щастието...
Димът изписва усмивката ми...
Отровата определя живота ми!
Прахта размива разсъдъка ми... и така не мисля.

Нищо вече няма значение...
Нищо вече не може да ме впечетли...
Нищо вече не може да ме зарадва...
Нищо не може да ме спре...

Една идея следвам...
Един живот живея...
Изборът е мой... и само мой...

Любовта бавно ме убива и всичко ми отнема.
Той далече е и не ще го видя скоро.
А липсва ми, такава нужда имам аз от него...
Но не!
Това не ми е писано!
Няма да бъда отново щастлива...
Няма отново радост да усетя...
Няма смисъл с това да се боря...
Нямам стимул пак да живея...