Ведно със моята, отлита във Всемира
една душа, по-чиста от кристал.
Ведно със моето, едно сърце умира...
и ражда се от лепкавата кал.
подарявам това кратко и скромно четиристишие на първата дама, която напише някакъв коментар за него... както и авторските права + пълния хонорар ;)
p.s. да не ми се сърдят представителите на моя пол, както и тези от тях, които не си падат по другия...