Не спя, защото нещо трябва да ви кажа,

не е световен катаклизъм, новина.

Повярвайте, като снежинка бяла

нечакана таз мисъл закръжа.

За нещо просто, видимо и лесно,

не с кралимарковски разкрач през планина.

Усмивката на болният съсед отсреща

като красив и екзотичен лотос разцъфтя.

Не бях му сторила поклон или довела

на свиждане и внуци, и деца.

Събудих в погледа му плахата надежда,

че има хора, без да са роднини - с доброта.

Един единствен поздрав и въпроса

добре ли си, какво ти липсва днес.

И засия, самотният човек, като комета,

не знаеше, че ще угасне още днес.