Не спя, защото нещо трябва да ви кажа,
не е световен катаклизъм, новина.
Повярвайте, като снежинка бяла
нечакана таз мисъл закръжа.
За нещо просто, видимо и лесно,
не с кралимарковски разкрач през планина.
Усмивката на болният съсед отсреща
като красив и екзотичен лотос разцъфтя.
Не бях му сторила поклон или довела
на свиждане и внуци, и деца.
Събудих в погледа му плахата надежда,
че има хора, без да са роднини - с доброта.
Един единствен поздрав и въпроса
добре ли си, какво ти липсва днес.
И засия, самотният човек, като комета,
не знаеше, че ще угасне още днес.
© Христина Комаревска Всички права запазени