31 янв. 2008 г., 18:56

* * *

643 0 1
* * *

Спомена за тебе трябва да затрия,
да се прочисти моето съзнание.
Но не знам къде да скрия
есенното си признание,
че за тебе стихове пиша,
че тъгувам на всички раздели,
че от дъха ти свежест аз дишам.
Но цветята, вече умрели,
убити от дъждове и лъчи,
изсушават с охота пейзажа,
който се заоблачи –
тогава стихнал ще разкажа 
как безсънни нощи броях,
как духаше вятър във мене,
как безформен на хоризонта стоях,
понесъл тежкото бреме
да се чувствам от тебе отвлечен,
в мрежа от косите твои...
И търсих те по Пътя млечен.
Успях да устоя на всичките порои.
Но намерих спомен застоял
за прекрасните ни срещи,
когато космосът ни бе разлял
слънца студени и луни горещи,
когато сенките ни се целуваха,
слели се неволно по паважа.
А чувствата у нас спокойно плуваха
като безпътни лодки в океана
с курс - към безширни брегове,
девствени, все още неоткрити,
потънали във вечни снегове
сред отломките на кораби разбити.

След есенната тишина
да те забравя невъзможно бе,
достигнал най-далечна крайнина,
за да целувам само твоето небе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...