* * *

31 янв. 2008 г., 18:56

Поэзия » Любовная

500 0 1

* * *

Спомена за тебе трябва да затрия,
да се прочисти моето съзнание.
Но не знам къде да скрия
есенното си признание,
че за тебе стихове пиша,
че тъгувам на всички раздели,
че от дъха ти свежест аз дишам.
Но цветята, вече умрели,
убити от дъждове и лъчи,
изсушават с охота пейзажа,
който се заоблачи –
тогава стихнал ще разкажа
как безсънни нощи броях,
как духаше вятър във мене,
как безформен на хоризонта стоях,
понесъл тежкото бреме
да се чувствам от тебе отвлечен,
в мрежа от косите твои...
И търсих те по Пътя млечен.
Успях да устоя на всичките порои.
Но намерих спомен застоял
за прекрасните ни срещи,
когато космосът ни бе разлял
слънца студени и луни горещи,
когато сенките ни се целуваха,
слели се неволно по паважа.
А чувствата у нас спокойно плуваха
като безпътни лодки в океана
с курс - към безширни брегове,
девствени, все още неоткрити,
потънали във вечни снегове
сред отломките на кораби разбити.

След есенната тишина
да те забравя невъзможно бе,
достигнал най-далечна крайнина,
за да целувам само твоето небе.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения