31.01.2008 г., 18:56

* * *

641 0 1
* * *

Спомена за тебе трябва да затрия,
да се прочисти моето съзнание.
Но не знам къде да скрия
есенното си признание,
че за тебе стихове пиша,
че тъгувам на всички раздели,
че от дъха ти свежест аз дишам.
Но цветята, вече умрели,
убити от дъждове и лъчи,
изсушават с охота пейзажа,
който се заоблачи –
тогава стихнал ще разкажа 
как безсънни нощи броях,
как духаше вятър във мене,
как безформен на хоризонта стоях,
понесъл тежкото бреме
да се чувствам от тебе отвлечен,
в мрежа от косите твои...
И търсих те по Пътя млечен.
Успях да устоя на всичките порои.
Но намерих спомен застоял
за прекрасните ни срещи,
когато космосът ни бе разлял
слънца студени и луни горещи,
когато сенките ни се целуваха,
слели се неволно по паважа.
А чувствата у нас спокойно плуваха
като безпътни лодки в океана
с курс - към безширни брегове,
девствени, все още неоткрити,
потънали във вечни снегове
сред отломките на кораби разбити.

След есенната тишина
да те забравя невъзможно бе,
достигнал най-далечна крайнина,
за да целувам само твоето небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...