12 апр. 2023 г., 21:27

§

677 0 0

Заобичах гласа ти още първия път,

след като го чух...

Заобичах очите ти, още в първия момент, в който

се срещнаха с моите на входа, 

когато те стреснах и ти казах "Изненадаа" , а ти притвори очи

и ми се усмихна...

От тогава обичам и усмивката ти...

Но онзи ден мисля, че за пръв път

те заобичах...

 

Мисля, че вече те обичам...

И го осъзнах последния път, когато бяхме заедно.

Просто исках да ти кажа

"Обичам те"...

И не докато правехме секс...

Не и когато правеше жестове към мен...

Исках да ти го кажа, 

когато ми се усмихна и ме

погледна в очите

 

Тогава сякаш те бяха ключът за катинара, с който бях заключила сърцето си, за да не ми го откраднат отново...

И сега осъзнавам, че вече съм загубена

и е късно

да се спася, защото ти не го открадна,

аз сама ти го дадох.

И това може би

ще е най-голямата ми победа в живота

и същевременно 

най-голямата ми грешка.

 

Е.И

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бетослава Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...