Заобичах гласа ти още първия път,

след като го чух...

Заобичах очите ти, още в първия момент, в който

се срещнаха с моите на входа, 

когато те стреснах и ти казах "Изненадаа" , а ти притвори очи

и ми се усмихна...

От тогава обичам и усмивката ти...

Но онзи ден мисля, че за пръв път

те заобичах...

Мисля, че вече те обичам...

И го осъзнах последния път, когато бяхме заедно.

Просто исках да ти кажа

"Обичам те"...

И не докато правехме секс...

Не и когато правеше жестове към мен...

Исках да ти го кажа, 

когато ми се усмихна и ме

погледна в очите…

Тогава сякаш те бяха ключът за катинара, с който бях заключила сърцето си, за да не ми го откраднат отново...

И сега осъзнавам, че вече съм загубена

и е късно

да се спася, защото ти не го открадна,

аз сама ти го дадох.

И това може би

ще е най-голямата ми победа в живота

и същевременно 

най-голямата ми грешка.

Е.И