*Ивайло Балабанов
Години дълги ѝ отне да вдигне
дебела, колкото опропастен живот,
висока, колкото мечти в комина
преграда помежду ни. Ей, любов,
помни, че обеща да ме забравиш!
Надува слънчо изгревни фанфари,
рояк калинки нежна синева
с крилцата топли пърхащо проправят
пистите - да полети игрив денят.
Плисирана, на сърчица, поличка
обличам и се втурвам през глава - ...