Целуна ме и се разсипа в смях*
*Ивайло Балабанов
Години дълги ѝ отне да вдигне
дебела, колкото опропастен живот,
висока, колкото мечти в комина
преграда помежду ни. Ей, любов,
помни, че обеща да ме забравиш!
Надува слънчо изгревни фанфари,
рояк калинки нежна синева
с крилцата топли пърхащо проправят
пистите - да полети игрив денят.
Плисирана, на сърчица, поличка
обличам и се втурвам през глава -
с венче от шепота на две брезички
и от магичен блясък на роса.
Въртя се в кръг, сърцето ми ликува,
светът е пълен с толкова копнеж!
И багри! Звуци! Аромати! Чудо -
когато срещнеш "точния" човек!
Стената любовта сама събори,
сега ме гледа с ласкави очи.
Току повдигне веждите си "строго",
но светла радост в погледа струи:
"Недей закача се със мен, момиче,
върви си, палавнице, остарях!"
Със звучен жест разрошвам ѝ косите.
... Целувам го и се разсипвам в смях.
© Таня Донова All rights reserved.
