Целуни дъжда,
за да приличаш на мен.
Животът е болен
и тъжен, но мирише
на песъчлива самота.
Прегърни вятъра,
за да мечтаеш като мен.
Мислите ти са просто
шеги, но са покрити
с кристал червен.
Запомни есента,
за да обичаш като мен.
Хората са непостоянни
мъгли, но носят
безвремие в своите дни.
Сега погледни реалността.
Вече няма да си като мен.
Думите са просто актьори
добри, но след време
мълчанието ще ги смени...
© Цвети Векова Все права защищены