Целуни ме
Целуни ме.
По детски наивно, невинно.
Като любовник.
Страстно, всепогъщащо.
Не като приятел.
Приятелите целуват въздуха около мен.
Искам твоята Целувка – онази,
която ме разтваря във въздуха…
Която ми поднася на длан цветовете
на дъгата в цялата им пъстрота.
Която заглушава грохота на сивия град,
писъка на ежедневието, шепота на самотата.
Която ме пренася в друго измерение,
където сме Аз и Ти, и никой друг.
Която има вкус на обич, опрощение,
закачка, зрялост, доверие.
Която разголва всяка моя тайна,
преди още да съм я превърнала в такава.
Която ме оставя бездиханна, жадуваща,
покорна, молеща за…
Целуни ме.
06.08.2012
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Петкова Все права защищены
