Целуваш се страхотно!

Не!

Не искам!...

Не искам други

да усещат Нея!

Страстта, която

ти събуди в мене

и само ти

си с правото

да чувстваш!

Остави празнота...

Неусвоена...

И пак желание

да става

пламък!

Защо да ги целувам?

Ти кажи ми?

Защо избяга трайно,

без остатък?

Жарава тлее

в сетивата мои

и твоите

не гаснат

без остатък!

Това познато ли ти е?

Признай!

Не бързай...

Присъдата е в теб...

Не съм от камък!...