27 февр. 2013 г., 21:13

Целувки насред водопада

951 0 0

Дълго ще помня в очите ти блясъка,

дъжда, снежинките и листопада...

Ще чувам отново на вълните плясъка

и ще те целувам насред водопада.

 

Дълго ще поливам в градината

твоите любими цветя...

Сама ще запаля камината

и ще се топля пред нея. Сама.

 

Дълго ще плача на нашата песен,

ще се усмихвам, но с малко тъга.

Ще гледам замислено свода небесен

и ще танцувам сама под дъжда.

 

Дълго ще помня красивите изгреви,

залезите и прекрасната дъга.

Ще си спомням мързеливите следобеди

и кафето в неделя сутринта.

 

Дълго ще чувам гласа ти

в дълбоките дебри на моята душа.

Ще те виждам усмихнат в съня си,

за малко поне да не бъда сама.

 

И може би след време ще си спомен,

бледосива сянка в моето съзнание.

Но в тоя свят тъй болен и бездомен,

ти винаги ще бъдеш моето призвание. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма смисъл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...