12 мар. 2020 г., 10:19

Цената

487 0 0

 

Цената

 

Във мислите си често се завръщам

при миналото – вече тъй далечно...

И Детство – от една в руини  къща –

със спомените ме преследва вечно...

 

Един от тях особено е я́рък

и все едно, че станало е вчера –

историята на врабеца малък.

 

– Със счупено крило го бях намерил...

 

Прибрал го бях във къщи и със грижи

заякна той, крилото му зарасна

из стаята започна да се движи

не помнещ: колко е навън опасно...

 

Веднъж във ден омайващо приятен

забравил бях прозореца отворен,

а вън светът – за него непонятен –

подмами го със вятъра нагоре...

 

Умората го върна към земята,

но не видял там котарака черен

опиянен с възторг от свободата –

бе хванат в скок, отчайващо преме́рен...

 

... За своя полет  си плати врабеца,

а аз запомних, че на Свободата

не винаги от лавър е венеца...

 

... И помня го щом гоня необята!...

 

11.03.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...