12 мар. 2020 г., 10:19

Цената

495 0 0

 

Цената

 

Във мислите си често се завръщам

при миналото – вече тъй далечно...

И Детство – от една в руини  къща –

със спомените ме преследва вечно...

 

Един от тях особено е я́рък

и все едно, че станало е вчера –

историята на врабеца малък.

 

– Със счупено крило го бях намерил...

 

Прибрал го бях във къщи и със грижи

заякна той, крилото му зарасна

из стаята започна да се движи

не помнещ: колко е навън опасно...

 

Веднъж във ден омайващо приятен

забравил бях прозореца отворен,

а вън светът – за него непонятен –

подмами го със вятъра нагоре...

 

Умората го върна към земята,

но не видял там котарака черен

опиянен с възторг от свободата –

бе хванат в скок, отчайващо преме́рен...

 

... За своя полет  си плати врабеца,

а аз запомних, че на Свободата

не винаги от лавър е венеца...

 

... И помня го щом гоня необята!...

 

11.03.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...