Цената на примирието
Страхът ми,
с форма на кравай,
е в онзи долен ъгъл на леглото,
където тайно свива се една любов,
трепереща,
след разговори от плесници.
Там заедно ридаят от безсилие.
Заради липсата на край
на спомена, дори далеч от злото.
Годините не ти отнемат стореното.
Остава тежестта,
която дава ти любимата десница.
Мълчанието само знае
цената на примирието.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
