Цената на примирието
Страхът ми,
с форма на кравай,
е в онзи долен ъгъл на леглото,
където тайно свива се една любов,
трепереща,
след разговори от плесници.
Там заедно ридаят от безсилие.
Заради липсата на край
на спомена, дори далеч от злото.
Годините не ти отнемат стореното.
Остава тежестта,
която дава ти любимата десница.
Мълчанието само знае
цената на примирието.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
