Живеем в свят на несбъднати мечти,

живеем в свят на реалисти.

Вървим по стъпките на осъдени души,

а можем и да бъдем оптимисти.

Живеем в самота.

Живеем за нещата,

които изпълват ни с тъга.

Но не забравихме ли радостта?

Ние сме най-богатите хора на света.

Имаме пари, храна, вода,

коли и електроника.

Но не забравихме ли любовта?

Забравихме за топлината,

която сгряваше душата.

Забравихме за целувката, прегръдката, милувката.

Но не забравихме за алчността.

Нима не можем да мечтаем?

Нима не можем да дерзаем?

Живеем, за да искаме,

но искаме ли да живеем?

Нима не можем да обичаме?

Нима да се усмихваме не можем?

Забравихме и за човешките права,

и че чисти сме като деца.

Забравихме да дишаме.

А точно въздух е лека.

Нима не искаме промяна...?

Не живеем ли за красота...?