May 21, 2009, 8:25 PM

Ценности

1.2K 1 1

Живеем в свят на несбъднати мечти,

живеем в свят на реалисти.

Вървим по стъпките на осъдени души,

а можем и да бъдем оптимисти.

 

Живеем в самота.

Живеем за нещата,

които изпълват ни с тъга.

Но не забравихме ли радостта?

 

Ние сме най-богатите хора на света.

Имаме пари, храна, вода,

коли и електроника.

Но не забравихме ли любовта?

 

Забравихме за топлината,

която сгряваше душата.

Забравихме за целувката, прегръдката, милувката.

Но не забравихме за алчността.

 

Нима не можем да мечтаем?

Нима не можем да дерзаем?

Живеем, за да искаме,

но искаме ли да живеем?

 

Нима не можем да обичаме?

Нима да се усмихваме не можем?

Забравихме и за човешките права,

и че чисти сме като деца.

 

Забравихме да дишаме.

А точно въздух е лека.

Нима не искаме промяна...?

Не живеем ли за красота...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова много въпроси и не всички са риторични. За жалост.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...