25 июн. 2008 г., 12:11
Центростремително
Изтръсках
от хастарите на времето
прашинки
споделени мигновения.
Спомени -
сферични от забвение,
разрязани
във острото на думите -
изтичат
в ослепелите ми ириси.
Зениците,
изгубили кафявото,
не молят
вече за пощадата,
заточена
в прахта на обещания,
съсухрени
като лицата на пророците.
Залязваш -
центробежна до отричане.
Изгрявам
и искря метежен...
за обичане.
© Радослав Смилков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ама ти си бил поетично цунами!
-
Ей и Aз съм тук понякога...пак! А ти къде криеш своите бисери? И колко още да чакам за Вдъхновение? ;"
-
Хубава поетическа изповед!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!
-
!!!!!!!!
-
При теб винаги е пьлно.Не мога да се вреждам да коментирам,то не е важно, но ти от толкова читатели ,няма да знае6 че те знам и че те чета.Поздрав!
-
Сега разбирам недоумението от полета ми към виното, но като прочетох твоето стихотворение си помислих, че ще се досетиш и за старото недопито вино, и за младото недолюбено момиче. Сигурен съм. Бъди щастлив!
-
Харесах!Поздрав!
-
Бих казал, че си Ексцентростремителен, Ради! Различен и несиметричен!
-
Много добро ниво
-
Запомнящо се слово!
-
!!!!
-
УАУ
-
Ето това е поезия!
Браво! -
Привет и не се губи повече!
-
ЧРД и тук, слънчо!
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.144445.html" target="_blank"><img src="http://s17.rimg.info/2e5f2036398ab853efac46d631f6cb8d.gif" border="0" /></a> -
Честит Рожден Ден!!!
-
Прекрасен си, изключителен образ, незабравим стих!
-
Честита да ти е Новата година, Радо!
Хайде изгрей пак, м?
Къде се покри, липсваш, бе, човеко! -
Невероятен стих!!!
Поздрав и прегръдка,Ради! -
Залязваш -
центробежна до отричане.
Изгрявам
и искря метежен...
за обичане.
Трудно се излиза от центробежната сила на женския магнетизъм.Преди да влезеш, помети я със силата на тайфун!Поздрав за великолепните стихове! -
Страхотен стих!Много оригинален и различен! Липсваш, пиши по-често!
-
"Залязваш -
центробежна до отричане.
Изгрявам
и искря метежен...
за обичане."
Цялото е хубаво, но това е убийствено!!! -
!!! Страхотия !!!
-
Стих на един дъх!
Поздрави! -
Хареса ми този стих...
-
Сега откривам поезията ти. Е, аз съм отскоро и не мога веднага да изчета всичко (приеми го като извинение). Центростремителен си - до обичане! Публикувай и други - твоите стихове трябва да се четат от всички. Салют!
-
Добре дошъл Смилков!Липсваш!!!
-
Знам го аз това...знаеш и мнението ми.... !но се радвам да го видя Тук!
-
без коментар 6
-
Изгуби ли се?
-
Страшно хубаво е това! Поздрави!
-
душа,сърце,обич....всичко!
усещане,като .... вик!
поздрав от мен! -
кххх...колко думи, колко думи! А Поезията си е поезиЯ (нали Радо)
-
Еееее,разби ме!
Бива ли така...То е ясно, че коментар не мога да напиша, ами поне да ти кажа колко ми е хубаво да те чета... -
прелестен стих, просто е зареден с положителност до откат!
поздрав! -
Хей, и аз съм тук!
И ми хареса!!! -
Аз какво да правя сред толкоз начетен народ, освен да ви се поклоня!
Страшни сте! -
Стиховете ти ме радват.Поздрави. Иво
-
Целестремително и аз сега чак пристигам и с възхита пак отлитам!!!
-
Страхотно е!
Искриш метежен! -
Благодаря приятелю!
Да не би досега да си мислеше,че съм от лошите?
Благодаря за доверието все пак!
Прегръдчица!!! -
След толкова думи:
Харесах!!! -
ей, много спорове по този стих. Интересен поглед, но ми хареса
-
"Зениците,
изгубили кафявото,
не молят
вече за пощадата,
...........................................
Залязваш -
центробежна до отричане."
Смилков, Мъгично подредени метафори в много силен стих, но мое мнение е , че който е разбрал значението на фразите, които тук отделям...наистина бурно аплодира казаното !Комплименти поете, но комплименти и на нея, че те е стимулирала... -
Харесва ми как изгряваш...С много пламък и чувственост!Поздравления!
-
Радо, прочетох и усетих стиха ти! За мен това е единственото мерило и само на него имам вяра Живата тъкан на поезията е емоцията. Аз я вдишах... прерасно е! Радвам се, че си тук!
-
Радо, прощавай, изплъзна ми се.
Велине, няма да влизам в спор на ниво лични нападки.
Но макар че не му е мястото, учуден съм от подобен буквализъм - мислех че символиката е ясна (защото Венеция и онази епоха изобщо са символ на неща, които са на изчезване, а чуми е имало и ще има).
Колкото до формата и съдържанието, аз се сещам за един малко по-човешки пример от формите на въглерода - Квазимодо от "Парижката Света Богородица" да речем.
Спирам дотук. Всичко най-хубаво! -
Евстатиев, само да вметна, че по отношение на архитектониката всеки има право на избор, особено когато е обвързана с ритъма и смисъла. Още няма патенти!
Единственото "отрицание" на "гражданската поезия" тук е донесеното от теб! Което отваря доста широко поле за тълкуване на твоите интенции и лични преживявания ("чувства, трепети и вълнения"!
И ми става още по-забавно от това, че смесваш на жанрово ниво смисъл и съдържание с постройка и направа! Като почнеш да попрочиташ не само от кубофутуристите насам, ще забележиш, че се използва подобна "форма" - ама хайде да си я наричаме с правилното: "архитектоника", - и за лирични творби ( Вярно, по-рядко, но факт!).
"Представят лични преживявания" - всяко едно преживяване е лично и субективно - дори и това, което би подтикнало някой автор да пише "гражданска поезия" ( Не е лошо да погледнеш " Психология на литературното творчество" на М. Арнаудов - една от най-добрите книги по темата!).
За перифразата - хубаво, радвам се, че съм отключил творческия напън у теб!
Пак да отбележа - поетиката не е алотропна форма ( Забелязах, че си падаш по химията, ама май говореше за графита, нали. Има и още няколко, ако не бъркам.) на псевдожанровото определение: " гражданска", а е част от поезията като цяло ( Не особено точно твърдение, но - за да удържим дискурса в едни по-понятни граници, - става.).
Не зная за какво мечтаеш, но човек е толкова голям, колкто са мечтите му.
И накрая, понеже вече забърках непряко и автора на "Облак в гащи", ето нещо от него: "Изкуството не е огледало, което да отразява света, а чук, който да му даде форма". И, честно казано, предпочитам моята форма пред твоята!
Поздрави. -
Искриш метежен..........!!!!!!!!!!
-
Уважаеми Жарковски,
Дали пък не би бил така добър да ни осветлиш по въпроса що е то "форми на гражданската поезия"? Може би съществуват запазени "граждански думички"? Или "гражданска пунктуация"? На мен ми е крайно любопитно. Би могъл да напишеш научен труд по темата.
П.П.
Има едно нещо по което диамантът и въгленът си приличат. Знаеш ли кое е то? И с двете можеш да издраскаш нещо на вратата на кенефа. Само дето е въпрос на избор, дали това да е стих, или странно необоснована критичка (сори за умалителното, не можах да си изкривя душата).
Амин. -
Да се наредя и аз на опашката за обичане, макар че съм момче, може ли? Ни съ плаши - ш'съ убичами с общочувешка любов.
MORITURI TE SALUTANT!
-
Ех, Ивайло, аз пък не мечтая за света на велможите и "небаналната" чума...А пък тя, формата, си има своето значение...Диамантът и въгленът се различават единствено по една несъществена разлика в полиморфизма при подреждането на молекулите в кристалната решетка...
-
Смилков, поезията ти винаги си струва чакането!
(Откога формата е по-важна от съдържанието?) -
Смилков, стиха ти ми бръкна... не знам и аз къде!
-
Излъсках
от мастарите на бремето
снежинки
споделени тъпозрения
Спомени -
Квадратни от презрение,
Разпльоскани
във тъпото на думите -
измират
в разширените ми ириси.
Овчиците,
изгубили си вълната,
не молят
вече за кошарата,
затлачена
в калта на състояния,
съсухрени
като месата на козиците.
изгряваш-
периферен до отричане.
Залязвам
И се чудя:
Що за вричане?
Този коментар не е критика или озлобление спрямо таланта на Ананке, нито спрямо изразените в стиха чувства, трепети и вълнения. Ананке определено е талантлив. Критиката е относно това, че в този стих чрез формите на гражданската поезия се представят лични преживявания, което е едно непряко отрицание на онова, което гражданската поезия изразява. Поради използваната в стиха форма не ми беше особено трудно да перифразирам стиха така, че да отразява /макар и по един доста саркастичен начин, за което моля да бъда извинен / - нашето хубаво време...
Поздрави -
Изгрявам
и искря метежен...
за обичане.
Най-после и ти да изгрееш, браво!!!
-
Поздрави за споделените мигновения... Страхотен устрем...
-
Ради,мен ако питаш
отдавна си изгрял...
и искриш метежен за обичане!!!
честно казано, трудно ми е
да те коментирам!!!
просто може би думите не ми стигат.
поздрави !!! -
и да молиш и да не молиш нема пощада и аз се нареждам тука на опашката, то фенки и чудо си оформил, бе колега, ама така е, то щото искриш и се забелязваш отдалече )
-
В центъра на центробежната сила - до доказване на противното
А и все пак - изгрева е по-обещаващ ! -
Мойра, дъще, реалността БЕШЕ такава, ама виж, искренето остана, както отбеляза Мавродинова!
Пъпеш, бе то хубаво да ми монтират, ама, ако са като бамбуковите в спалнята, ефектът ще е малко... средноаритметичен към относителен! Но спокс, де, поръчал съм ти електроженистска маска! Дано помогне! -
Аз се чудя защо снощи не можах да спя... А той ми искрял в очите
П.П.
Мини след работа да ти монтират едни ролетни щори -
Я... приятна изненада, възможност за коментар дори
Мъж за обичане -
"метежен..."
Всичко хубаво само да не беше тази тъмно-синя отсянка на синьото!!!
Момчетата не плачат и въпреки това... има чар във влажността на мъжкия поглед...
Надявам се, че реалността е друга! Поздрав!
-
Жестоко !!!
-
Страхотен си! Поезията ти е невероятна! Поздрав приятелю!
-
Убийствено!!! Чета го вече няколко пъти...
-
чиста проба
-
!!!
eййййй удоволствие! -
Време беше тоо стих да види бел свет!!!
Чак загубих надежда, че ще го пуснеш
Много добър, много! -
Браво!
-
Да!!!
-
От спомени и прашни обещания
чудесно е човек да се отърси.
В страната на безкрайните желания
отново е готов любов да търси. -
Безпощадно центростремителен...
Поздрав! -
Който може го може!Прегръдчица!
-
Много яко ме изкефи!Браво!!!
-
как да не те обича човек...
Великолепно...изгряващ...искрящ...мъж за обичане...!
с много обич, поете. -
Ее.., Смилков, доживях непрекъснатия низ от 693 часа, за да се убедя за пореден път до какви интроспективни лирични отклонения може да доведе твоето безметежно обичане.
Моите почитания!
-
Изгрявам
и искря метежен...
за обичане. -
какво по-хубаво от това, любовта да е в центъра!
настръхнах
(не от климатика) -
Изгрявам
и искря метежен...
за обичане.
Поздрави..много хубаво! -
Издуха ми се граматиката...
Слънчо
МНоооого!!! -
AVE!!!! - Може ли да те цитирам ?
Няма шега, се сетен път се убеждавам, че количествените натрупвания не водят до качествени изменения
Поздрав, Ради! Стих - трепач! -
Грееш, Смилков!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
