Центростремително
Изтръсках
от хастарите на времето
прашинки
споделени мигновения.
Спомени -
сферични от забвение,
разрязани
във острото на думите -
изтичат
в ослепелите ми ириси.
Зениците,
изгубили кафявото,
не молят
вече за пощадата,
заточена
в прахта на обещания,
съсухрени
като лицата на пророците.
Залязваш -
центробежна до отричане.
Изгрявам
и искря метежен...
за обичане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослав Смилков Все права защищены
