Jun 25, 2008, 12:11 PM

Центростремително

  Poetry » Love
4.2K 0 84

Изтръсках

                      от хастарите на времето

прашинки

                      споделени мигновения.

 

Спомени -

                      сферични от забвение,

разрязани

                      във острото на думите -

изтичат

                      в ослепелите ми ириси.

 

Зениците,

                      изгубили  кафявото,

не молят

                      вече за пощадата,

заточена

                      в прахта на обещания,

съсухрени

                      като лицата на пророците.

 

Залязваш -

                      центробежна до отричане.

 

Изгрявам

                      и  искря метежен...

                                                          за обичане.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Смилков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...