Изтръсках
от хастарите на времето
прашинки
споделени мигновения.
Спомени -
сферични от забвение,
разрязани
във острото на думите -
изтичат
в ослепелите ми ириси.
Зениците,
изгубили кафявото,
не молят
вече за пощадата,
заточена
в прахта на обещания,
съсухрени
като лицата на пророците.
Залязваш -
центробежна до отричане.
Изгрявам
и искря метежен...
за обичане.
© Радослав Смилков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
