Jun 25, 2008, 12:11 PM

Центростремително

  Poetry » Love
4.2K 0 84

Изтръсках

                      от хастарите на времето

прашинки

                      споделени мигновения.

 

Спомени -

                      сферични от забвение,

разрязани

                      във острото на думите -

изтичат

                      в ослепелите ми ириси.

 

Зениците,

                      изгубили  кафявото,

не молят

                      вече за пощадата,

заточена

                      в прахта на обещания,

съсухрени

                      като лицата на пророците.

 

Залязваш -

                      центробежна до отричане.

 

Изгрявам

                      и  искря метежен...

                                                          за обичане.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Смилков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...