Зад празните думи ще намирам покой.

Ще крия сълзите си, защото са ми чужди.

И ще вярвам, че мога да бъда мечта,

но ме е страх от диагноза `хронична самота`.

Ще вървя със облак над мойта глава,

който плаче зимен дъжд само върху мен.

И онова, което цял живот мълча,

на първия срещнат ще споделя.

Ще казвам, че живея, макар отдавна да съм мъртва.

Ще протягам към всеки ръка.

И докато душата ми я обвзема летаргия,

ще следвам инструкциите за живот под снега.

...