30 мая 2009 г., 08:06

Чадър 

  Поэзия
358 0 0

 

                  ЧАДЪР

 

Като свещ огрява старата луна.

На пръсти идва есента златиста.

Дъждът посява своите зърна.

Асфалт блести целия  в маниста.

 

Забравен на пейката лежи чадър,

мастилени сълзи в нощта пролива.

За хората до днес беше така добър.

Сега под него спи враната креслива.

 

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??