ЧАДЪР
Като свещ огрява старата луна.
На пръсти идва есента златиста.
Дъждът посява своите зърна.
Асфалт блести целия в маниста.
Забравен на пейката лежи чадър,
мастилени сълзи в нощта пролива.
За хората до днес беше така добър.
Сега под него спи враната креслива.
© Мимо Николов Все права защищены