30.05.2009 г., 8:06 ч.

Чадър 

  Поезия
359 0 0

 

                  ЧАДЪР

 

Като свещ огрява старата луна.

На пръсти идва есента златиста.

Дъждът посява своите зърна.

Асфалт блести целия  в маниста.

 

Забравен на пейката лежи чадър,

мастилени сълзи в нощта пролива.

За хората до днес беше така добър.

Сега под него спи враната креслива.

 

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??