30 may 2009, 8:06

Чадър 

  Poesía
401 0 0
ЧАДЪР
Като свещ огрява старата луна.
На пръсти идва есента златиста.
Дъждът посява своите зърна.
Асфалт блести целия в маниста.
Забравен на пейката лежи чадър,
мастилени сълзи в нощта пролива.
За хората до днес беше така добър.
Сега под него спи враната креслива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??