May 30, 2009, 8:06 AM

Чадър 

  Poetry
356 0 0

 

                  ЧАДЪР

 

Като свещ огрява старата луна.

На пръсти идва есента златиста.

Дъждът посява своите зърна.

Асфалт блести целия  в маниста.

 

Забравен на пейката лежи чадър,

мастилени сълзи в нощта пролива.

За хората до днес беше така добър.

Сега под него спи враната креслива.

 

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??