10 июл. 2008 г., 16:43  

Чак до седмия прешлен

1.3K 0 21

Все някога ще ти се случа, мон ами -

по шията ти ще препърхат устни,

къдрицата-усойница ще пропълзи

и меки пръстчета ще те отпуснат.



Резците ми, мон шер, над тупкащата вена,

ще сричат сините й бързописи.

А ти, сред ласките, излегнал се блажено,

омаян, кротък - чак ще спреш да мислиш.



Все някога ще те захапя, мон ами.

Аз притежанията си белязвам.

А после цяла (само премигни с очи) -

под кожата ти, вече ще съм влязла.


Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...