10 июл. 2008 г., 16:43  

Чак до седмия прешлен

1.3K 0 21

Все някога ще ти се случа, мон ами -

по шията ти ще препърхат устни,

къдрицата-усойница ще пропълзи

и меки пръстчета ще те отпуснат.



Резците ми, мон шер, над тупкащата вена,

ще сричат сините й бързописи.

А ти, сред ласките, излегнал се блажено,

омаян, кротък - чак ще спреш да мислиш.



Все някога ще те захапя, мон ами.

Аз притежанията си белязвам.

А после цяла (само премигни с очи) -

под кожата ти, вече ще съм влязла.


Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...