10.07.2008 г., 16:43  

Чак до седмия прешлен

1.3K 0 21

Все някога ще ти се случа, мон ами -

по шията ти ще препърхат устни,

къдрицата-усойница ще пропълзи

и меки пръстчета ще те отпуснат.



Резците ми, мон шер, над тупкащата вена,

ще сричат сините й бързописи.

А ти, сред ласките, излегнал се блажено,

омаян, кротък - чак ще спреш да мислиш.



Все някога ще те захапя, мон ами.

Аз притежанията си белязвам.

А после цяла (само премигни с очи) -

под кожата ти, вече ще съм влязла.


Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...