Регина (Радост Даскалова) Регина (Радост Даскалова)
15 374
10 jul 2008, 16:43  

Чак до седмия прешлен

1.3K 0 21

Все някога ще ти се случа, мон ами -

по шията ти ще препърхат устни,

къдрицата-усойница ще пропълзи

и меки пръстчета ще те отпуснат.



Резците ми, мон шер, над тупкащата вена,

ще сричат сините й бързописи.

А ти, сред ласките, излегнал се блажено,

омаян, кротък - чак ще спреш да мислиш.



Все някога ще те захапя, мон ами.

Аз притежанията си белязвам.

А после цяла (само премигни с очи) -

под кожата ти, вече ще съм влязла.


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0