27 мая 2007 г., 21:35

Чак СеГа! 

  Поэзия
671 0 6

Отивай си!
Не ме поглеждай изненадано!
Тръгвай, няма да те спра.
Аз толкова отдавна те очаквах,
а ти си тръгна, преди да съм дошла.
Но щом решил си... хайде,давай!
Искаш може би да съм до теб?
Нима ти стана болно,
че съм позабравила твоето  лице?
Сега ли чак успя да ме обикнеш,
сега ли проговори ревността?
Сега ли се научи да ме искаш,
сега ли,чак когато съм сама?
Когато си отиваш,когато те напускам,
когато се разделяме в безплътен час?
Когато не съм твоя и съм друга,
дори съм чужда и не толкова добра.
Сега ли чак в очите ми прочете,
сега ли ме потърси тук?
Сега ли в сърцето си погледна?
Сега ли чак, когато не съм тук?!

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И това ми е познато..........Поздрави,че все едно четеш в мен.
  • Да, наистина напомня на Дамянов...ако говорим за едно и също стихотворение('Та значи тъй, реши да тръгваш вече,/но първо поседни като пред път...'.Хубаво е.
  • Много хубаво стихче, Браво!
  • Хубаво стихче!
    Поздрав!
  • Браво!
  • Твоето стихотворение ми напомня за част от едно стихотворение на Дамян Дамянов!...Но нещо по-нелеко удари мисълта ми с чук.Какъв скъперник е човекът.Цени безценното до него едва щом му посегне друг!!!
Предложения
: ??:??