27.05.2007 г., 21:35

Чак СеГа!

835 0 6

Отивай си!
Не ме поглеждай изненадано!
Тръгвай, няма да те спра.
Аз толкова отдавна те очаквах,
а ти си тръгна, преди да съм дошла.
Но щом решил си... хайде,давай!
Искаш може би да съм до теб?
Нима ти стана болно,
че съм позабравила твоето  лице?
Сега ли чак успя да ме обикнеш,
сега ли проговори ревността?
Сега ли се научи да ме искаш,
сега ли,чак когато съм сама?
Когато си отиваш,когато те напускам,
когато се разделяме в безплътен час?
Когато не съм твоя и съм друга,
дори съм чужда и не толкова добра.
Сега ли чак в очите ми прочете,
сега ли ме потърси тук?
Сега ли в сърцето си погледна?
Сега ли чак, когато не съм тук?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И това ми е познато..........Поздрави,че все едно четеш в мен.
  • Да, наистина напомня на Дамянов...ако говорим за едно и също стихотворение('Та значи тъй, реши да тръгваш вече,/но първо поседни като пред път...'.Хубаво е.
  • Много хубаво стихче, Браво!
  • Хубаво стихче!
    Поздрав!
  • Браво!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...