Може би те виждам за последно,
може би прокоба е зловеща,
че съдбата с тази вест поредна
днес ме води на подобна среща.
Тихо е във болничната стая,
погледът е празен срещу мене.
Сълзите не сдържам, ще призная,
а душата ми, кървяща, стене.
Мислите нагарчат и унило
правя опити да събера онази,
вероятно нечовешка сила,
ведрата усмивка да запазя. ...