Чакай ме за нова среща
Може би те виждам за последно,
може би прокоба е зловеща,
че съдбата с тази вест поредна
днес ме води на подобна среща.
Тихо е във болничната стая,
погледът е празен срещу мене.
Сълзите не сдържам, ще призная,
а душата ми, кървяща, стене.
Мислите нагарчат и унило
правя опити да събера онази,
вероятно нечовешка сила,
ведрата усмивка да запазя.
Неусетно поривите скрити
пропиляхме. В хубавите дни,
вместо да поправяме щетите,
бягахме в различни равнини.
Грешна съм, но ето ме до тебе.
Нищо не е свършено, нали
животът всъщност е потребен,
двамата когато го делим?
Искам да те пазя за безкрая,
а пулсът ни в синхрон да бие!
Очите ме издават, вече знаеш,
че не мога нищичко да скрия.
Прегръщам те отново и отново
и моля се на Господа горещо…
Не ме забравяй! Не, не съм готова!
Там, „горе“ще е следващата среща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Zoya Mitrusheva Всички права запазени
