^LostInTheDark^ (Ива)
62 62
3 апр. 2008 г., 08:53

Чакайки 

  Поэзия
672 0 3
 

Седя така,

разпръснати листа,

химикалка в ръка,

положила глава.


Мисли дълбоки,

рани жестоки,

спомени далечни,

мечти безконечни.

Сън ли е това

или просто съдба?

Дните отминават,

приятелите заминават.

 

Оставайки сами,

чакаме да дойде тя

в края на нощта...

Чакаме смъртта.

© Ива Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, всички я чакаме. Но въпросът е в това как всъщност ще изживеем живота-дар. Поздрави!
  • Ив, нещата не винаги са толкова трагични. Любовта съществува. Тя се намира зад онзи хълм, който ние гледаме с недоверие. Страх ни е за миг да не бъдем слепи и това ни спира да тръгнем и да го изкачим. Зад него слънцето грее по-силно, а ветровете почти ги няма. Зад този хълм се крие и кристалното езеро, където бъдещата любов чака.

    Просто е трудно да повярваш, че има още един човек, който точно като теб гледа звездите и небето. Вижда ги по начина, по който ти ги виждаш и ги чувства така както ти ги чувстваш. Но този човек, тази любов...вероятно съществуват

    Оценка: Отличен 6

    Поздрави, Краси.
  • Струва си да чакаш ,но радостни неща!
Предложения
: ??:??