Чакайки

Поезия

982 0 3

Седя така,

разпръснати листа,

химикалка в ръка,

положила глава.

Мисли дълбоки,

рани жестоки,

спомени далечни,

мечти безконечни.

Сън ли е това

или просто съдба?

Дните отминават,

приятелите заминават.

Оставайки сами,

чакаме да дойде тя

в края на нощта...

Чакаме смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

BuRn_AliVe (Александър)

Да, всички я чакаме. Но въпросът е в това как всъщност ще изживеем живота-дар. Поздрави!

2011-10-07T20:41:32+03:00
Melancholy (Андрей Тарковски)

Ив, нещата не винаги са толкова трагични. Любовта съществува. Тя се намира зад онзи хълм, който ние гледаме с недоверие. Страх ни е за миг да не бъдем слепи и това ни спира да тръгнем и да го изкачим. Зад него слънцето грее по-силно, а ветровете почти ги няма. Зад този хълм се крие и кристалното езеро, където бъдещата любов чака.

Просто е трудно да повярваш, че има още един човек, който точно като теб гледа звездите и небето. Вижда ги по начина, по който ти ги виждаш и ги чувства така както ти ги чувстваш. Но този човек, тази любов...вероятно съществуват

Оценка: Отличен 6

Поздрави, Краси.

2009-02-19T10:38:18+02:00
yogimax (Василена Т)

Струва си да чакаш ,но радостни неща!

2008-04-03T13:09:54+03:00