Аз стоя и сянка съм на Вчера
във което теб те имаше,
сега замина си и боли ме -
нищо, Аз ще бъда по-добра
за следващия мъж, почукал на моята врата.
Искам
пак
да си до мен -
трудно някой ще те замени,
не искам други, искам да си Ти, Ти, Ти, Ти, Ти, Ти, Ти, Ти, Ти, Ти.............................................
Но знам че невъзможно е,
морето ми шепти, чайките се блъскат в мене,
вятърът проклина ме,
а времето мълчи...
Ще дойде ден,
ще дойде час,
когато няма да сме Ти и Аз,
а НИЕ -
вярвам във това,
ако не във този свят,
то в света
на Вечността...
***
Чакам да си мой и аз да бъда твоя,
от това света зависи, твърде много...
© Лова Евтимова Все права защищены